Публикации
              
   
2007
2006
 
2005
 
   
2004
2003
 
 
 
   
2007 г.
   
   
в. Телеграф, ноември
 
в. Стоматологичен свят, юни, стр.1
в. Посредник, Плевен, стр.1
   
в. Стоматологичен свят, юни, стр.2
в. Посредник, Плевен, стр.2
 
   
БНР, 13 юни 2007
Монитор, 14 юни 2007
 
   
 
   
2006 г.
 
   
Нетинфо
   
   
в. Дневник, 12 декември 2006
BG News Room - Електронният вестник на България
 
   
Интервю- радио Пловдив, 16 номеври 2006
24 часа, декември 2006
 
   
в. 24 часа, бр.472, 2 номеври 2006
в. 24 часа, бр.472, 2 номеври 2006
 
   
в. 24 часа, бр.241, 1 септември 2006
в. 24 часа, бр.214, 5 август 2006
 
   
 
   
2005 г.
 
 
в. "Пловдивски труд" 4 август 2005
в. "24 часа" 4 август 2005
 
в. "Позвънете" 4 август 2005
в. "Марица" 4 август 2005
 

в. "Пловдивски труд" 7 юли 2005
в. "Позвънете" бр.134 7 юли 2005
 
 

2004 г.
 
Dental Tribune бр.4 2004
 
Dental Tribune бр.3 2004
"Стоматологичен свят" бр.7 юли 2004
 
   
Dental Tribune бр.2 2004
"Стоматологичен свят" бр.6 юни 2004
 
   
Dental Tribune бр.1 2004
“Стоматологичен свят” бр.6 юни 2004
 
   
"Стоматологичен свят" бр.1 2004
 
   
в."Стандарт" бр.4114 19 юни 2004
сп. "Инфодент" юни 2004
 
   
в. "Акцент" 18 – 24 юни 2004
сп. “Инфодент” февруари 2004
 
   
в. "Пловдивски труд" 18 юни 2004
в. "Пловдивски труд" 15 юли 2004
 
   
в. "24 часа Пловдив" бр.120 2004
 
 
   
2003 г.
   
 
Dental Tribune бр.1 2003
Dental Tribune бр.2 2003
 
Съюзът на зъботехниците в България настоява в националния рамков договор да бъде предвиден бюджет за зъботехническа помощ

http://news.netinfo.bg
12.12.2006

София. Съюзът на зъботехниците в България /СЗБ/ настоява в националния рамков договор да бъде предвиден бюджет за зъботехническа помощ. Това каза президентът на съюза Димитър Цветков в пресклуба на БТА.

Според изчисленията на съюза за зъботехническа помощ през 2007 г. ще бъдат достатъчни 8.88 млн. лв. Този бюджет е направен при цена 80 лева за подвижна протеза, като са предложени варианти за частично заплащане на 80, 50 или 30 на сто от цената на зъботехническите услуги. Изчисленията са направени от икономическия експерт към софийския градски съд Ташо Ташев. СЗБ е представил предложението си на Сдружението на стоматолозите в България, които имат право да участват в преговорите със здравната каса, уточни Цветков. По думите му в европейските страни здравните каси плащат между 20 и 40 на сто от тези услуги. Няма основания да се увеличават цените от началото на 2007 година, каза секретарят на съюза Пламен Белчев.

По думите му според решение на управителния съвет на съюза цените се осъвременяват всяка година с процента на инфлацията.

БТА

И зъботехниците искат пари от здравната каса
 

от "Дневник"
12 декември, 17:55

В националния рамков договор за 2007 г. да бъде предвиден бюджет за зъботехническа помощ. За това настояват от Съюза на зъботехниците. Президентът на организацията Димитър Цветков обясни, че за да започне Националната здравноосигурителна каса да плаща част от работана на колегите му, ще са необходими 8.88 млн. лв.

Този бюджет е направен при цена 80 лв. за подвижна протеза. Съюзът е предложил варанти за частично заплащане на от 30 до 80% от цената на зъботехническите услуги. Съюзът на зъботехниците е представил предложенията си на Сдружението на стоматолозите, което има право да участва в преговорите със здравната каса, каза Димитър Цветков. Той обясни, че в ЕС здравните каси плащат между 20 и 40% от зъботехническите услуги. Секретарят на съюза Пламен Белчев пък заяви, че няма основание цените да се увеличат след 1 януари 2007 г . Той обясни, че така или иначе те се съобразяват с инфлацията всяка година.

Според съюза, ако здравната каса получи бюджет за зъботехническа дейност, работата на членовете му ще се легализира и ще стане по-прозрачна. Пациентът трябва да знае какво, на кого и за какво плаща, заяви вицепрезидентът на организацията Иван Бурджев. Според него трябва да бъде приет и нормативен акт, който да задължи зъботехниците да издават и да използват официални документи за поръчките, в които да има данни за пациентите. Зъботехниците са изчислили, че догодина се очаква да изработят около 52 хил. протези.


Съюзът на зъботехниците в България настоява в националния рамков договор да бъде предвиден бюджет за зъботехническа помощ
 


http://bgnewsroom.com/новини-от-българия/n14280/

12.12.2006 12:34

Съюзът на зъботехниците в България /СЗБ/ настоява в националния рамков договор да бъде предвиден бюджет за зъботехническа помощ. Това каза президентът на съюза Димитър Цветков в пресклуба на БТА.

Според изчисленията на съюза за заботехническа помощ през 2007 г. ще бъдат достатъчни 8.88 млн. лв. Този бюджет е направен при цена 80 лева за подвижна протеза, като са предложени варианти за частично заплащане на 80, 50 или 30 на сто от цената на зъботехническите услуги. Изчисленията са направени от икономическия експерт към софийския градски съд Ташо Ташев. СЗБ е представил предложението си на Сдружението на стоматолозите в
България, които имат право да участват в преговорите със здравната каса, уточни Цветков. По думите му в европейските страни здравните каси плащат между 20 и 40 на сто от тези услуги.

Няма основания да се увеличават цените от началото на 2007 година, каза секретарят на съюза Пламен Белчев. По думите му според решение на управителния съвет на съюза цените се осъвременяват всяка година с процента на инфлацията.

Защо съсловието ни е толкова заспало?
 


Dental Tribune бр.4 2004


Йордан Бояджиев, председател на Централната контролна комисия на СЗБ

Уважаеми г-н Георгиев,

Много ми се иска чрез вашия вестник да предизвикаме една обща дискусия-полемика по актуални въпроси, касаещи зъботехниката и зъботехническото съсловие.

1. Къде е мястото и ролята на един закон за съсловните организации на работещите медицински специалисти в Медико-техническите лаборатории по зъботехника?
Тази тема днес е много дискусионна особено след като в медийното пространство се представи информация, че се подготвя проекто-закон за съсловните организации на медицинските сестри и за медицинските професионалисти със степен специалист. До Нова година този проекто-закон се очаква да бъде внесен в Народното събрание. Той е представен и на вниманието на УС на СЗБ.

2. Защо няма и трябва ли да има по смисъла на Закона за здравното осигуряване в пакета от услуги за стоматологичното лечение, лечебна пътека за стоматологично-ортопедична дейност?
Тя трябва да е с договаряне за заплащане на изработените в зъботехнические лаборатории (МТЛ) зъбопротезни конструкции. Това е логично, особено в контекста на предстоящата задължителна по закона за лечебните заведения акредитация на лечебните заведения. По смисъла на този закон - МТЛ по зъботехника - е лечебно заведение!

3. Има ли място и каква може да бъде ролята на СЗБ, като естествена страна по бъдещото договаряне с НЗОК и то вероятно на вече акредитирани зъботехнически лаборатории?

4. Защо липсва нормативна уредба, във връзка със следдипломната квалификация на дипломираните с висше образование зъботехници-специалисти? За кой ли път ръководството на СЗБ поставя този въпрос?

5. Защо институциите, от които зависи не правят необходимото независимо, че всички ръководства на СЗБ от последните 10 години многократно са предлагали за разглеждане, макар и с различен подход, цитираните по-горе въпроси?

6. Защо съсловието ни е толкова заспало?
Защо една и съща, сравнително малка на брой група зъботехници от УС на СЗБ и около него и една част от Регионалните представители, са съпричастни на проблемите в зъботехниката? Та нали тези проблеми касаят всички работещи в нея? Нима не е дошло времето за задължително членство в една съсловна организация, най-напред на всички завършили успешно образованието си по зъботехника?
Нека това да е както е при лекарите и стоматолозите, а едва след това при определени условия и критерии зъботехниците да се съюзяват и да се обединяват. В много страни в Европа и света е така. Европейската и световна организация на зъботехниците FEPPD, обединяваща държави от Европа, САЩ и Австралия общо - 27 в това число и България, съвсем наскоро прие СЗБ за член, макар и само като асоцииран до приемането на страната ни в Европейския съюз. Всички нейни членове обаче са на държави, в които съюзните им организации са само на членове от зъботехници-собственици на зъботехнически лаборатории.

Надявам се на тези въпроси да се опитат да отговорят достатъчно много зъботехници на страниците на вашия чудесен вестник.


Първата ни задача като зъботехници е да се консолидираме,
за да разрешим проблемите си
 

Dental Tribune бр.3 2004

Интервю с Иван Бурджев, вицепрезидент на СЗБ

DT : Г-н Бурджев, разкажете на читателите на Dental Tribune как се стигна до приемането на СЗБ във Федерацията на европейските зъботехници собственици.

ИБ: Първата информация получих от г-н Николай Попов по повод неговата среща с г-н Дейвид Смит преди IDS Кьолн 2003. На изложбата се срещнах с г-н Смит и той ме запозна с цялата концепция на организацията, за която до този момент в България никой не беше чувал. Още на първата среща   г-н Смит в качеството му на Президент на FEPPD представя на г-н Николай Попов концепцията за стандартизация на зъботехниката по принцип. Той ни предаде тази концепция, която ние преведохме и г-н Димитър Цветков легализира на ниво Министерство на Здравеопазването. При легализирането на стандартите много ни помогна проф. Пеев - ръководител на катедра протетична стоматология при Стоматологичен факултет София. Интересното е, че ние зъботехниците имаме утвърдени стандарти за нашата дейност, докато стоматолозите още нямат такива, но съм убеден, че ЕС ще изиска и от тях това.
От срещата с г-н Смит разбрах, че основната цел на Федерацията на европейските зъботехници собственици е да защити труда на зъботехниците, да унифицира подходите, методите, стандартите и всичко това с крайна цел - високо качество на зъботехническия труд и оттам висококачествена услуга за пациента. Каквото и да се прави, то е в името на пациента, но при едно задължително условие - прозрачност във взаимоотношенията стоматолог - зъботехник - пациент.

DT: Какво влагате в понятието прозрачност?

ИБ: Прозрачност във взаимоотношенията ни означава финансова прозрачност, професионална прозрачност, етика, морал, които в последните години малко си изгубиха смисъла, но са утвърдени категории в Европейските страни. След контакта ми с г-н Смит, тази година през април в Атина бяхме приети за 26 страна-членка на FEPPD, без право на глас до приемането ни в ЕС.

DT: Каква е ползата за българските зъботехници от членството на СЗБ в FEPPD?

ИБ: Целта на FEPPD е да поддържа някакъв глобален ред - защита на зъботехническия труд. Това е убеждението на всичките ни колеги в УС на СЗБ и затова придвижихме процедурата за кандидатирането и съответно приемането ни в организацията. Тук искам да отбележа, че моето мнение е членският внос да се плаща само от зъботехниците собственици на СМТЛ, а не от събрания членски внос на СЗБ.
Федерацията на ЕСЗ има взаимоотношения с фирмите производители за техните материали. Другата сила на Федерацията е в създаването на самите стандарти. Стандартите означават качество, а то се постига с квалификация, образование и прозрачност на използваните материали и технологии.

DT: Какво е качеството на зъботехническия труд като функция от системата за квалификация?

ИБ: Мисля, че сме забравени от Господ-Бог. В момента действа единствено тъй-наречената "пазарна икономика" и няма мотивация да се отива към висококачествени продукти. Де факто има силно разминаване между академичното мислене и тъй-наречените у нас практикуващи зъботехници. Истината е, че има значително изоставане от познанията и практиката на западните държави. Тъжно и болно ми е, че сме сръчни и че умеем, но това е положението.

DT: Бившите зъботехнически училища се преобразуваха в зъботехнически колежи. Това не доведе ли до промяна на програмите за обучение?

ИБ: Аз не познавам в детайли програмите за обучение по зъботехника, но от допира ми с новозавършилите зъботехници разбирам, че по някои дисциплини се изучава основно история на зъботехниката, зад което се крият хоноровани часове вероятно на преподаватели, които нямат никакъв практически смисъл. Безсмислено запълване на учебни програми, без практическа реализация, нерентабилна инвестиция в бъдещето на студентите и като последно в нивото на съвременната зъботехника.

DT: Може ли по-конкретно?

ИБ: Все още се преподават Шарпова корона, Балабанов мост, а не се изучава Ауфвакс техника, още се дискутира въпросът за необходимостта от използването на артикулатор. В България все още има много водещи специалисти, които твърдят, че човешката уста е най-добрият артикулатор. Това е несериозно и е хубаво те да си сверят часовниците със световните технологии.
Качеството на зъботехническия труд се постига с познание. Това познание у нас е недостатъчно както при зъботехниката, така и в клиниката. А пък за принципите на естетичната стоматология да не говорим. В нито един учебник по зъботехника няма съвременни концепции. Лично аз открих принципите на съвременната концепция за естетика в книгите на проф.Магне от Швейцария - 14 на брой. Аз се учих от тези книги, за които трябваше да платя 350 евро, но сега за мен те са настолни. Ако това е пътят за следдипломна квалификация, аз не го приемам. С липса на съвременна информация се сблъскваме и в ортодонтията, моделното леене, имплантологията. Къде сме ние по отношение на лазерни спойки на метали, имат ли зъботехниците пари, ноу-хау и материална база да се прилагат тези технологии, колко процента имаме вакуумно леене, колко CAD/CAM системи има в България, колко 3D проекти се правят в имплантологията предварително? Да, това е клинична част, но зъботехниците сме в крайна сметка изпълнители на едно клинично решение, а там се разминаваме. И винаги стигаме до един компромис - със зъботехниците, със стоматолозите, с пациента.

DT: Вече повече от 10 години Дентално Студио Бурджев провежда практически курсове за обучение на зъботехници по съвременни технологии. Какво показва това?

ИБ: СЗБ не съществува в никакъв документ за следдипломна квалификация, пък и ако щете дори за системата за присъждане на титлата майстор - зъботехник както е в Западна Европа. Ние като Съюз, а и като съсловие сме забравени и от Министерството на здравеопазването и от законотворците. Що се отнася до провежданите в ДСБ курсове - на първо място е моята лична амбиция и желание да бъда в крак с новите технологии, а и договорните отношения с водещи европейски фирми - производители. Това започна през 1977 г. по време на първата ми командировка в чужбина, когато в продължение на една седмица "давах заето", наблюдавайки работата на моите колеги от Германия. Не е тайна, че през 80-те години бях инициатор на преоборудването на 45 комплектни зъботехнически лаборатории и това доведе до тиха технологична революция. Оттогава до ден днешен се старая да имам всяка новопоявила се технология или материал в лабораторията си и най-важното - не се отказвам да запозная всеки, който желае това, с тях и колеги зъботехници и стоматолози.
Вярно, аз съм като дете, което вечно плаче за нова играчка, но всъщност имам мотивацията за непрекъснато развитие. Нормално е, който си обича професията, да се развива в крак с нея. Не съм единствен, наблюдавам вече, че и много други мои колеги мислят и действат съвременно.

DT: Кой е основният проблем пред зъботехниците сега?

ИБ: Разпокъсаността на съсловието ни. Една от висшите форми на демокрацията е съсловното самоуправление. Затова първата ни задача като зъботехници е да се консолидираме, за да разрешим пробелмите си. Тук идват тежките проблеми с нелоялната конкуренция, нелегалната работа. Неща, които могат да се решат само със създаването на ред - професионален, финансов, етичен. Само така можем да защитим нашия труд. Той не бива да бъде експлоатиран по никакъв начин, под никаква форма и СЗБ отстоява този принцип - това е бъдещето и смисълът на организацията. В противен случай ще дойде администратор, който ще ръководи нещата чиновнически.

DT: След 2000 година, в началото на същинската реформа в здравеопазването, СЗБ отпадна от официалните фактори за развитие в бранша. Как това се отрази на Съюза и на зъботехниците като цяло?

ИБ: В началото, когато възобновихме Съюза на зъботехниците в България, имаше много ентусиазъм. Тогава все още бяхме под диктата на тогавашната държавна система на зъботехнически лаборатории. В един момент тръгнахме да я разбием, да я разчупим. Е, разбира се дойде така наречената "свобода" на частнопрактикуващите, които започнахме да се самоуправляваме. В последствие започнаха изкривяванията. В никакъв случай това не ередът, който очаквахме. Не искам зъботехниката да бъде само занаят. Това е сериозна професия - ние сме фирми по смисъла на търговския закон, независимо че все още има РЦЗ, които регистрират СМТЛ на база ЕТ или на регистрационен принцип, докато в закона е записано изрично - СМТЛ може да бъде само юридическо лице - ООД или ЕООД. Надявам се, че скоро акредитацията на лечебните заведения у нас ще започне, както и регулацията, стандартизацията и полагането на основите на реда в професията.

DT: В Германия има единни нормовремена за професиите зъботехника и стоматология. Как е в България?

ИБ: Нашият труд е измерим. Всяка една манипулация е измерима. В Германия, Швейцария, Австрия от много години трудът е нормиран, а това води до защита труда на зъботехника. В това отношение в България цари пълен хаос. Апропо, така работи сега действащият ценоразпис при стоматолозите за минимални цени. Час по-скоро трябва да защитим цената на собствения си труд. Той не може да бъде спекулативно препродаван, това е престъпление. Ние ще предложим да бъде създаден нов формуляр-поръчка, който е първичният ни финансов документ във взаимоотношенията с клиент - стоматолог - лаборатория.

DT: Г-н Бурджев, след 2000 година хиляди Ваши колеги останаха буквално на улицата, нямат достатъчно финансови средства за оборудване на съвременна лаборатория, оттам нямат достатъчно законово основание да регистрират легална практика и затова започват да работят нелегално, което води до дъмпинг на цените.

ИБ: В процеса на преход държавата абдикира от бранша и остави всичко на самотек. Тъжно ми е за колегите, които не са борбени, инициативни, не поемат рискове и по този начин не могат да се премодифицират в новите условия на работа. Но в крайна сметка не се ли диктува това от клиниката-поръчител на тези поръчки? Доколко клиниката е отговорна на кого възлага поръчки? Не е ли клиниката стимулатор на процеса на спекулативен подбор, който погрешно наричаме "пазарна икономика"? Ако една клиника поръчва на нелегална лаборатория, кой я санкционира? Или пък има договор с легална лаборатория, а работи с още три нелегални и извива ръцете на всички с цените? Факти има много. Аз искам ред, който да защитава еднакво както стоматолозите, така и зъботехниците. Да имаме ред и прозрачност и най-вече разделно плащане на труда на стоматолога и този на зъботехника.

DT: Едната и дъщеря е практикуващ стоматолог, а другата е бъдещ. Защо и двете са стоматолози, а не зъботехници?

ИБ: И при двете решението е изцяло лично. Голямата ми дъщеря реши да учи стоматология, когато защитаваше дипломна работа в чужбина на тема: "Има ли резервни части за човешкото тяло". При по-малката случаят е по-особен. Тя е родена зъботехник и като малка си играеше със зъби. Когато завърши френската гимназия с пълно отличие ми каза: "Татко, искам да уча зъботехника". Аз казах: "Може, но във Франция", на което тя отвърна: "В никакъв случай. Тогава ще завърша стоматология и пак ще управлявам лабораторията". Това е моята гордост и аз действително желая тя да управлява лабораторията, като специалист, познаващ и защитаващ спецификата на професията стоматолог и зъботехник.


Вадят лаборатории от сивия сектор
 

в."24 часа Пловдив" бр.120 2004

Десислава Тачева

Зъботехниците започват акция срещу сивия сектор в бранша, стана ясно вчера.
Преговаряме със Съюза на стоматолозите във всеки техен кабинет да са описани базовите цени на услугите, извършвани от лабораториите, с които са сключили договор, обясни Владимир Кехайов, вицепрезидент на съюза на зъботехниците. Така нелегалните работилници по апартаменти и гаражи щели естествено да отпаднат.

Законните лаборатории в Пловдив са 40, нелегитимните – 3-4 пъти повече. Те подбиват цените на услугите с 10-15 лева. “Ако зъботехникът падне под определена цена, значи е направил компромис с материалите. А това рефлектира върху пациента”, коментира Кехайов.

Съюзът на зъботехниците бе приет в Европейската и международна федерация на собствениците на зъботехнически лаборатории на 29 май т.г. Това ни дава възможност да подготвим стандарти, така че всички лаборатории да издават гаранционни карти, допълни той.

 

Зъботехници искат контрол на тайните лаборатории
 

в. "Марица" бр.167 2004


ПЛОВДИВ, Галина Константинова

Строг контрол върху нелегалните лаборатории поиска вчера заместник-председателят на Съюза на зъботехниците Владимир Кехайов. Броят им в Пловдивско е над 120, но точната цифра не може да каже никой. В тях се работи на по-ниски цени за сметка на качеството и по-евтините материали. Използват се помещения в апартаменти, тавани и мазета.

Това положение трябва да се промени, категорични са от съюза на зъботехниците. Те настояват всеки стоматолог да закачи на видно място в кабинета си името и ценоразписа на лабораторията, с която работи. Това изискване да се въведе и при регистрацията на зъболекарите в РЦЗ, настояват колегите им.

 

Зъботехници искат контрол върху сивия сектор  
 

в. "Пловдивски труд" 18 юни 2004

Съюзът на зъботехниците е приет във Федерацията на международните собственици на зъботехнически лаборатории, а градът е пълен с нелегални обекти за производство на протези и коронки, алармират от ръководството на организацията. Приемането на българските зъботехници в най-мощната световна формация е голямо признание, но в Европа не можем да влезем с незаконни зъботехнически лаборатории, каза зам.-председателят на съюза Владимир Кехайов. 40 са регистрираните в РЦЗ за цялата област изрядни лаборатории, 3-4 пъти повече са нелегалните, които работят по тавани, мазета и жилищни апартаменти. Цените на нерегистрираните специалисти са по-ниски, но това е за сметка на качеството и вложения в изработката материал, категорични са от съюза.

Те водят преговори със Съюза на стоматолозите във всеки зъболекарски кабинет да има обявено името на лабораторията, с която се работи и ценоразпис. Изискването трябва да се въведе и при регистрацията в РЦЗ.

Тръгват масови проверки в здравните заведения за правоспособност на медиците
Всеки втори зъботехник работи в сивия сектор
 

в. "Пловдивски труд" 15 юли 2004

Румяна БУЧАКОВА

Всеки втори зъботехник работи без регистрация и следователно е извън закона, алармира вчера зам.-шефът на РЦЗ д-р Стефан Елков.

Сигналът дошъл от Съюза на зъботехниците, а нарушителите в повечето случаи работели в домовете си. Затова проверката можела да стане единствено с прокурорско разрешение. “Започваме съвместна проверка с МВР, имаме реални адреси”, уточни Елков. Той препоръча гражданите, които ползват услугите на медикотехническите лаборатории задължително да изискват квитанция за извършената услуга.

Строги санкции пък ще налагат от ХЕИ на всички стоматолози, които работят с инструменти, по които има кръв, каза шефът на инспекцията д-р Ани Егинлиян. Много често зъболекарите слагали инструментите в стерилизатори, без да изчеткат кървавите остатъци. Така се създавала реална опасност за заразяване от СПИН и хепатит.

РЦЗ започва масирана проверка за правоспособността на медицинския персонал във всички здравни заведения в Пловдив, научи ПТ. “Имаме четири анонимни сигнала за работа на лекари и медсестри, които не са упражнявали професията си над 5 години”, каза д-р Елков. Това било в нарушение на Закона за здравето, а загубилите правоспособност медици трябвало да се явят на изпит пред специализирана комисия в здравното министерство.

 
Национална научно-теоретична конференция на Съюза на зъботехниците в България
 

сп. "Инфодент" юни 2004

От 03.06. до 06.06.2004 г. в Слънчев бряг, в хотелски комплекс Котва се проведе Националната научно-теоретична конференция на Съюза на зъботехниците в България. На конференцията присъстваха делегати от цялата страна. Гост на конференцията бе д-р Радославов – заместник-председателят на федерацията по здравеопазване към КНСБ.

Осветено бе знамето на СЗБ в църквата "Успение Богородично" в Несебър. Св. Николай Чудотворец е светец, избран от зъботехниците за свой покровител и защитник в далечната 1910 г. На тържествената церемония всички присъстващи целунаха знамето и си пожелаха закрилата на светеца и просперитет в работата.

Делегатите изслушаха и обстоен доклад за нормовремената и остойностяването на зъботехническия труд във връзка с реалното остойностяване на зъботехническия труд, съобразно технологичните дейности в зъботехниката, представен от Йордан Бояджиев.

Информация относно участието в Общото събрание на Европейската федерация на зъботехниците, провело се в Атина и приемането на Съюза на Българските зъботехници като Асоцииран член на тази Европейска организация даде Президентът на Съюза – Господин Димитър Цветков.
Обсъден бе проблемът с акредитацията на СМТЛ по зъботехника.

Интерес сред присъстващите предизвика проектът за нормовремената и остойностяването на зъботехническия труд. Този проект е изготвен за 10 месеца от работна група, която в работата си е взела предвид калкулацията и ценовата стратегия на Германските зъботехници. Събрани са и обработени и други материали от сходни източници, систематизирани и съобразени с технологичния процес, свързан с реалната зъботехническа услуга, която днес се предлага на пазара в България. Разработеният проект е съобразен и с Българското законодателство. Взети са предвид: Законът за народното здраве; Законът за лечебните заведения; Търговският закон; Законът за счетоводството; Наредба №30 на МЗ от 19.12.2003 г. за утвърждаване на медико-технически стандарт по зъботехника в РБ; Наредба №13 на МЗ от 30.07.2003 г. за акредитацията на лечебните заведения.

При разработването на проекта са направени и проучвания за:
- състоянието на пазара в страната ни;
- ценообразуването в отделните области на България;
- степента на приложение в практиката на цените на зъботехническите услуги, предложени от СЗБ през юни, 1997 г.;
- състоянието на инструментариума и техниката, с която се работи;
- готовността на съсловието да осъществи и реализира проекта във времето.

При одобряване на разработката от УС на СЗБ, тя ще се ползва единствено и само от членовете на СЗБ. Останалите зъботехници    ще могат да закупуват този софтуерен продукт продукта на значително по-високи цени. С този продукт всеки управляващ зъботехническа лаборатория ще може да изработва своя ценова листа, съобразена със спецификата и различията на обема и номенклатурата на вложените инвестиции: материални ( материали, консумативи, апаратура, съоръжения, сграден фонд и др ); финансови ( капитал, заеми, лизинги, заплащане ) и човешки, но с реални цени, със себестойност и печалба за собственика. Продуктът ще допринесе за подобряване на организацията на работа в зъботехническите лаборатории, тъй като ценообразуването и маркетинга, както и екипното структуриране на отделните профили и звена са от изключително значение. Ще помогне на всички зъботехници да участват на пазара като равноправни икономически субекти чрез свободно договаряне със стоматолозите.


Съюзът на зъботехниците в България бе приет за член на Европейската международна организация на собствениците на зъботехнически лаборатории на 28.05.2004 год. в Атина. Тази Федерация е създадена праз 1953 г. с името Федерация на международните зъботехници. През 1974 г. променя наименованието си на Федерация на международните собственици на зъботехнически лаборатории, а от 1983 г. - Европейска федерация на собствениците на зъботехнически лаборатории. Във връзка с интернационализацията отново променя своето наименование и днес е Европейска международна федерация на собствениците на зъботехнически лаборатории. Федерацията приема за членове всички организации на собственици на зъботехнически лаборатории.
Българските делегати бяха приети с изключително голям интерес.

Повече информация относно приемането на СЗБ в тази организация очаквайте през септември, в бр.7 на списанието.

Стоматолог – зъботехник
Правни аспекти на партньорството
 

“Стоматологичен свят” бр.6 юни 2004

Проф. Д-р Зюдигер Зук (Германия)

Казват, че юристите имат превратна представа за действителността. Обвиняват ги, че не са реалисти. Чрез параграфите правели света неузнаваем. Такива критики се чуват все по-често. Но милионите граждански дела показват, че не всичко е толкова просто, както изглежда на пръв поглед. Много по-често, отколкото официално се признава, ползваме правото и правното регулиране. И всеки, който иска собствената му дейност да има смисъл и успех, трябва да знае какво може и какво не. Това несъмнено засяга и професионалната практика на стоматолозите и зъботехниците.
Естествено е възможно сътрудничество между въпросните професии и без юридическа рамка. И обикновено така става. Но тъй като професионалните им сфери не са строго разграничени, а в допълнение има различие на интересите, често се получават недоразумения и превишаване на компетенциите, които водят до грешки и нарушения.А в съвременната държава всяка дейност има и своя правна страна. Включително партньорството между тези професии.

ОТДЕЛНИ, НО ПРЕСИЧАЩИ СЕ ПРОФЕСИИ

Как най-общо изглеждат професиите на стоматолога и на зъботехника от правна гледна точка? Професията на стоматолога се реализира чрез лечение на заболявания на зъбите, устната кухина и челюстта, основаващо се на стоматологични знания, придобити в процеса на многогодишно следване, т.е. за нейното упражняване лекарят-стоматолог е теоретично и практически подготвен. За разлика от стоматолога зъботехникът е занаятчия (в най-добрия смисъл на понятието). Квалификацията си той получава в резултат на специализирано обучение в продължение на три и половина години. Каква роля изпълняват стоматологът и зъботехникът при лечението на осигурените по договор пациенти? Лечението на пациента се състои преди всичко от стоматологично лечение, което включва и необходимите протетични услуги. Според задължителните предписания лицето, което отговаря за всички услуги, предоставяни на осигурения пациент, е единствено лекарят-стоматолог. Отговорността му не се променя от факта, че изпълнението на протетичните елементи не влиза в задълженията на стоматолога.От последното следва логично, че зъботехникът изпълнява самостоятелна професия.
От така скицираната, нелишена от противоречия зависимост между крайната отговорност на стоматолога пред осигурения и самостоятелно изпълняваната услуга от техника, произлизат най-често колизиите между тези два професии. Вижда се като на длан, че стоматологът който съзнава своята отговорност, е принуден да съхрани своето водещо положение пред осигурения и в отношенията лекар – техник. От друга страна, също така саморазбираща е отговорността на техника за собствената му работа, следваща от гражданския кодекс. Затова той разчита на такова участие в контракта, който да му предостави необходимата свобода.Само по този начин може да предлага съответстващото качество на своите протетични услуги. Във взаимната зависимост между лекаря и техника е потребно независимостта на двете професии да се хармонизира. С други думи представителите на двете професии са длъжни да работят според компетенциите си, осланяйки се главно на себе си. Това изискване се основава на разбирането, че сътрудничеството е толкова по-ефикасно, колкото партньорите са повече заинтетерсовани да действат като самостоятелни, лично отговорни за своята работа субекти, които могат свободно да общуват по между си в областта на своите общи интереси. Ако съгласно изложеното, стоматологичните дейности се отделят от помощния процес на изпълнение на протетичните възстановявания, може да се смята, че отговорността на стоматолога пред осигурения остава ненакърнена.

СТОМАТОЛОГЪТ


Изхождайки от правните положения, да разгледаме някои обикновени, типични начини на поведение на стоматолога, чиято цел е изработването на протези – услуги, предоставяни от техника. Специфичните услуги в областта на лицево-челюстната хирургия и имплантопротетиката засега изключим.
При зъболекарския стол работи само лекарят, подпомаган евентуално от своята асистентка. Каква ще бъде диагнозата и терапията или решението за потребността от прилагане на конкретно протетично възстановяване в дадения случай зависи само от лекаря. Стоматологът би могъл да се възползва от съвета на техника, показвайки му напр. рентгеновите снимки, въз основа на които техникът би изложил своите представи за лечението или заедно с техника би могъл да обсъди различни конкретни алтернативни възможности. В определени случаи може, от гледна точка на бързото развитие на новите технологии за реализиране на техническите услуги, техникът да му подскаже друго решение. И ако стоматологът поеме отговорността за такъв род сътрудничество, на неговото практикуване не могат да се противопоставят правни аргументи.
Известен е проблемът с отпечатъците. Те не винаги имат необходимото качество. От последното зависи обаче в значителна степен работата на техника. Ако техникът присъства при снемането на отпечатъка, възниква питането за допустимостта на такова присъствие. Техникът има пълно право на по-малко практически умения от стоматолога при правенето на отпечатъци, така че той би могъл да наблюдава процеса на вземането на отпечатък само отстрани, а в такъв случай естествено само ще си губи времето. Следващият проблем възниква при естетичната обработка на протетичните възстановявания. Към нея се отнася подборът на съответстващия цвят на зъбите. Да не забравяме, че естетичната оценка има значение за психиката на и затова може да бъде важна за здравето на пациента. По принцип се оказва, че подбирането на цвета не е типично стоматологичен проблем. В този случай няма никакви пречки лекарят да изпрати своя пациент в лабораторията, където той да избере съответния цвят на зъба в присъствието на техника, вкл. с помощта на електронно подбиране на цвета. Препоръката на стоматолога може да се разпростре още по-далече и да включва предложение за сравнение от пациента на разни видове протетични конструкции.
Това също може да се приеме за допустимо, но само в областта на общата представа за възможните варианти на възстановяване. За това, което в крайна сметка трябва да избере осигуреният, отговорността обаче носи лекарят, дори когато техникът преди това техникът е препоръчал или дори вече изпълнил друго решение. Готовите протетични възстановявания изискват контрол на оклузията. В определени случаи трябва да бъде извършено селективно изпиляване. Трябва да се провери прилягането на протезата към протетичното поле. Дали стоматологът може да предостави това на техника? Без съмнение това ще зависи от конкретната функция, която изпълнява възстановяването. Възниква също въпросът, дали подобни действия на стоматолога водят до безпогрешно приключване на терапията? Защото предаването на протезата в крайна сметка остава негово задължение. Лекарят може в същото време да помоли техника да участва в интервенцията при цялостни протези, но и тогава лекарят трябва да отговаря изцяло за своята работа. Лекарят може да изпрати пациента до специализирана лаборатория (напр. с цел триизмерно оразмеряване на протезите), което не се случва толкова рядко. Целесъобразно е да стане така, защото описаните етапи на работата засягат техническите средства, които винаги са били периметър на техника. С тяхна помощ техникът превръща решението на лекаря в готово изделие.
Техникът може също при определени условия да поправя и препоръчва. Предпоставката за такова взаимодействие обаче е наличието на предложение, изхождащо непосредствено от лекаря и пряко осъществяване от него на личен контрол, т.е. запазване на крайното решение за лекаря. При нормално протичане на лечението услугите, предоставени от техника, трябва да следват терапевтичните решения на лекаря. Очевидно има много различни форми и възможности за сътрудничество на стоматолога с техника, стига да не обременява крайната юридическа отговорност на лекаря.

ЗЪБОТЕХНИКЪТ

От друга страна, остава фактът, че зъботехникът изпълнява самостоятелен занаят. Така е постановил законодателят. Техникът естествено може да обърне внимание на своите услуги. Понякога и донякъде може да конкурира предписанията на лекаря. Последното докосва връзката не техника с пациента. Ако пациентът няма непосредствен контакт с техника, не разполага с важните сведения кой и с какво качество е изпълнил техническата част от работата по време на лечението. Но той може да срещне техника на различни изложения и по време на т.нар. отворени врати. Присъстващите на тях биват запознавани с техническите услуги, с актуалното състояние на апаратурата, а също така могат лично да се срещнат с изпълнителите на техническите услуги.
Ако някой от пациентите бива заинтересован, това става главно от лични съображения. Случва се на срещаните техници да биват описани конкретните проблеми на лечението. Напълно еднакво е дали техникът на място ще отговори на поставените въпроси или ще покани заинтересованото лице в своята лаборатория: всичките забележки на техника трябва да бъдат в рамките на фразата “съществува такова или друго разрешение”. Освен това неговите препоръки трябва да бъдат изрично допълнени с напомнянето, че изборът може да направи стоматологът. Нерядко му се задава въпросът: при кой стоматолог пациентът да отиде? На него техникът може да отговори според собственото предпочитание. Но за конкретното насочване към даден стоматолог от страна на техника заинтересованият лекар не трябва да предлага никакви облаги. Естествено всеки контакт на техника с пациента, който не е предложен непосредствено от стоматолога, представлява проблем от гледна точка на крайната отговорност на лекаря.
Тук могат да бъдат дадени два примера. Пациентът идва при техника за някаква “проста” поправка. Понякога техниците рекламират сами такива услуги. Възстановяването на отделни части на обработваната протеза, когато не е изпълнение, изискано от стоматолога, не е разрешено по принцип. Остава също въпросът, какъв род е увреждането? Необходимостта дори от малка корекция може да подсказва за грешка в конструкцията, така че направата сама по себе си да не отстранява причината. Трудно е да се прецени също какво в дадения случай е “просто”. Да се премахни причината на притискането е наистина лесно от гледна точка на техника. Но това трябва да направи стоматологът. Затова без съгласието на лекаря техникът не трябва да извършва дори прости поправки (в острите, нетърпящи отлагане случаи, очевидно може провизорично за помогне). Зъботехниците все по-често предлагат почистване на протезите. С тази цел дори посещават домове за възрастни хора. Хигиенизация извършва също стоматологът, обикновено заедно със своя персонал (но само в своя кабинет). Смятам, че такъв род услуги не бива да се ограничават. Но най-често те могат да се окажат прелюдия към допълнително стоматологично обслужване (“Протезата на господина/госпожата вече не съответства. Кой я е правил?”). Подобна реплика “де факто” означава диагноза, която може да си позволи само лекарят. Подобни оценяващи забележки техникът трябва да си спестява, като най-добре е да препоръчва неотложна визита на пациента при стоматолог.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ


В резултат на изложените разсъждения може да бъде направен следният извод: стоматологът и зъботехникът упражняват независимо от неизбежната си взаимозависимост две отделни професии. И за двете страни е важно да изявяват собствената си отговорност. Стоматологът не е техник, а техникът – стоматолог. Колкото повече се повиши правната култура относно общата част в дейността на двете професии, толкова по-истински партньорско ще бъде сътрудничеството на лекаря с техника. В това се състои взаимовръзката на двата правни аспекта на проблема. Несъмнено решението за протетично възстановяване трябва да остава в правомощията на стоматолога, но може да се приеме за нормално допускането на техника и до този етап, което би позволило да се оползотворят професионалните му знания. Освен това трябва да бъде премахната сивата сфера, свързана със сметките. Ако лекарят взема пари за това, което не е направил техникът, той постъпва некоректно по отношение на него. Ако пък техникът получава самостоятелно нелегални доходи (за да не загуби клиента), това ще доведе до пренебрегването му от стоматолога. И в крайна сметка ще предизвика неразбирателство между двете зависими една от друга професии.

Превод от полски със съкращения Д-р Петър Шишков

Приеха ни във FEPPD, защото сме доброволна организация
 
       "Стоматологичен свят" бр.7 юли 2004

       Г-н Димитър Цветков, президент на СЗБ, пред в. “Стоматологичен свят”

       От кога датират контактите ви с Европейската и международна федерация на собствениците        на зъботехнически лаборатории ( FEPPD ) ?

      Контактите с тази организация са започнали от предишното ръководство в лицето на г-н Кехайов.       Водела се е и кореспонденция. Първите контакти обаче осъществява г-н Иван Бурджев на едно       изложение в Кьолн. През миналата година трябваше да присъстваме на генералната асамблея на       FEPPD , където сигурно щяха да ни приемат, но тя съвпадаше с нашето годишно отчетно-изборно       събрание. Ето защо приемането ни се отложи с 1 година. През 2004 г. на 28-29 май в Атина като       делегати на форума присъствахме аз и г-н Бурджев. Гости бяха г-жа Шиварова и г-н Бояджиев,       който е председател на Ревизионната комисия на СЗБ. Хората ни посрещнаха много топло и       приятелски. Всички отидохме в Атина на собствени разноски. Искам да подчертая, че това е принцип       за FEPPD . Никой на никого не плаща разноските по организацията на годишната асамблея. FEPPD       заплаща единствено залата, материалите и ако има лектори. Чест и достойнство на всеки       зъботехник е да присъства там на собствени разноски.    

      Какво печели СЗБ от това членство?


      Най-вече авторитет. Нашите колеги зъботехници от България вече са членове на една голяма       общност. Това е европейска и международна организация, в която членуват 38 000 лаборатории със       160 000 зъботехници. Ние сме 26-та държава, член на FEPPD . Форумите се провеждат всяка година       по едно и също време – в края на месец май. Само тогава се приемат нови членове.  

      Какви въпроси разглежда FEPPD ?  

      Предимно въпроси, свързани със състоянието на зъботехническия пазар. Примерно белгийците       контролират целият зъботехнически пазар в Белгия. Без тяхното активно участие нито един       зъботехнически продукт не може да излезе на пазара. В рамките на FEPPD има т.нар. политическа и       технически групи, които се оглавяват от вицепрезидентите на FEPPD . Политическата група има за       цел да лобира в Общото събрание на ЕС ( промяна на закони, контакти с политици ), а техническата       се занимава изцяло с проблеми на професията – примерно контрол на зъботехническите продукти.

      От FEPPD имат ли представа за съсловния живот на българските зъботехници, за нивото и       проблемите пред професията?  

      Представил съм много подробна информация. Разпитваха ни доста – как сме регистрирани, по кой       закон и пр. Изпратили сме им част от устава. Бих казал, че при тях проправителствени организации       или организации, създадени със специален закон не могат да членуват. Всичко е изключително на       доброволен принцип. Приеха ни във FEPPD основно затова, че нашата организация е доброволна.    

      Какъв членски внос ще плаща СЗБ?


      Членският внос, който ще плащаме, се определя на базата на това, че още не сме членове на ЕС       като държава. Има начален членски внос, който се определя за всички държави еднакво и след това       расте процентно на брой население и т.н. За тази година нашият членски внос ще бъде около 70%       от членския внос, тъй като ставаме членове по-късно през годината. Точната сума не мога да       фиксирам, защото не съм получил още документите. Годишният членски внос, който е определен за       България е 1216 евро.    

      В каква насока ще работите с
FEPPD ?

      Имаме изграден план, но докато не дойдат окончателните документи, не мога да ви отговоря       изчерпателно.  

      Да се върнем у нас. Какво решихте на националната конференция на СЗБ в Слънчев бряг? 

      Разглеждахме две важни теми. Едната – адаптиране на дейността на българските зъботехнически       лаборатории към европейската. За какво става дума. Имаме вече акредитация както и медико-        технически стандарт по зъботехника, обнародван в ДВ. Остава ни да направим остойностяване на       зъботехническия труд с всички видове манипулации. Когато една зъботехническа лаборатория се       приобщи към този “затворен кръг”, към който е и акредитацията, тогава всеки зъботехник спокойно       може да си продава своя продукт, като доказва по какъв начин го е изработил. Това е немска       система, от която черпим опит – за нормовремената. Г-н Бояджиев изнесе много хубава лекция по       този въпрос. Другата тема бе за акредитацията на зъботехническите лаборатории. Колегите бяха       доста притеснени, но се оказа, че няма нищо страшно. Гост специално за тази тема бе зам-        председателя на медицинската федерация към КНСБ д-р Радославов. Той разсея доста от       облаците около тази акредитация. Колегите разбраха, че не може без нея. В Европа       сертификацията е ISO – тя не е задължителна, но всеки иска да я направи, тъй като по този начин       имиджът на лабораторията скача нагоре. Доста текстове от тази акредитация сме оспорвали със       съответните документи в МЗ, но засега нямаме резултат. По уверенията обаче на проф. Иванов,       който е директор на Националния център за обществено здраве, където се обучават експерт -        акредитаторите на лечебните заведения, ще има промени в наредбата за акредитация. В       процеса на обучението и лекари, и стоматолози, и зъботехници и пр. са намерили доста пропуски в       модулите, определени за съответния тип лечебно заведение. Много важно събитие по време на       конференцията бе освещаване на знамето на СЗБ, както и възстановяването на патронния празник       на всички зъботехници, определен в далечната 1910 г. – “Св. Николай Чудотворец” на 6 декември.       Знамето осветихме в Несебър в църквата “Успение Богородично”. На конференцията присъстваха       105 човека от цялата страна – наши членове и симпатизанти.

      Как една зъботехническа лаборатория трябва да поддържа своята квалификация и ниво?

      Парадокс е, че у нас, въпреки многобройните сигнали, зъботехниката е единствената медицинска       професия, при която няма следдипломно обучение. А в наредбата за акредитация има смешни неща       – като това например, задължително да има продължително следдипломно обучение на       зъботехниците в лабораторията... Ако от 1 септември акредитацията на зъботехническите       лаборатории започне в този си вид, 90% няма да успеят да се акредитират. Ето ви още два       парадокса. Ние сме търговски дружества и в по-голямата си част ЕООД- един човек, една       лаборатория, няма работници. Задължителното условие обаче е щатно разписание, писмена       заповед на управителя кой ще го замества, ако той излизи в отпуска. Парадокси. Нали собственикът       съм аз, нямам работа, затварям лабораторията – какво щатно разписание!  

      Ще се решат ли тези проблеми?  

      Имаме работна група към УС, която се занимава точно с тези проблеми. Искам да се върна към       въпроса за следдипломното обучение на зъботехниците. Ние сме го решили този проблем още с       възстановяването на частната практика през 1991 г. – всички зъботехници масово тръгнаха на       т.нар. курсове, организирани от първите фирми с чуждо участие, стъпили на нашия пазар. Колегите       се обучаваха без да разчитат на държавата, бъркайки в джоба си, за да се усъвършенстват.

      Какво ви предстои?  

      Разковничето в тази професия е в създаването на един нормативен документ в МЗ с наша помощ –       т.нар. фиш-поръчка. Тек сме в пълно единомислие със Сдружението на българските стоматолози.       Този фиш-поръчка съществуваше до 2000 г. преди да започне здравната реформа. Искаме да       възстановим нещо, което го има по цял свят, но бе разрушено тотално у нас. То не е в интерес и на       двете страни. Задавам винаги един и същи риторичен въпрос – ако един лекар прегледа даден       пациент, на хвърчашо листче ли ще напише направление към клиничната лаборатория? Същото е и       при нас – не може един стоматолог да определи вида на конструкцията и да го напише на хвърчащо       листче. Трябва да има ясна, точна, изразена воля на стоматолога и неговия подпис какво трябва да       се направи. От там нататък е отговорността на зъботехника – дали го е направил както трябва. Така       пациента ще знае по цялата верига за изработването на неговата протеза.  


      Интервю на С. Пенов
 

Правят зъби от сплав за ракети
Космическите коронки се изработват по технология на НАСА
 
 
в. "Стандарт" бр.4114 19 юни 2004

ПЛОВДИВ


Сплави от космически ракети се използват за изработването на коронки за зъби. Сензационната новина беше съобщена в Пловдив от вицепрезидента на Съюза на зъботехниците Владимир Кехайов. Става дума за метали, с които се изграждат корпусите на совалките, за да издържат на огромното триене при навлизане в атмосферата. Същият материал е подходящ и за коронките, които са подложени на огромно натоварване при дъвчене, обясни Кехайов. Използването на тези метали в зъботехниката станало възможно след разсекретяването на някои космически технологии от НАСА. Западните зъботехници вече изработвали коронки от космически сплави. Те се предлагат и от българските дистрибутори на медицинска техника и материали, така че при желание от страна на пациента такива коронки се изработвали и у нас. Според Владимир Кехайов обаче проблем пред родните зъботехнически лаборатории са нелегално работещите занаятчии, които освен че подбиват цените на пазара, свалят и качеството на работата. За да печелят, зъботехниците в сянка правят компромиси с материалите и не спазват технологията на работата. Така създавали продукти, които са опасни за здравето на пациента. За да се пресече нелегалната дейност, от Съюза на зъботехниците предлагат всеки зъболекар да закачи в кабинета си документ с коя лаборатория работи, както и ценоразпис на извършваните от нея услуги.

Германците лекуват зъбите си в Полша
 
 
"Стоматологичен свят" бр.6 юни 2004

Напоследък все повече германци лекуват зъбите си в Полша. Направата на четири коронки в Германия струва 4000 евро. Болничната каса заплаща 1685, а пациентът доплаща 2315 евро. Същото лечение в Полша струва 1000 евро. Там те оправят не по-лошо от дома, а получаваш 685 евро отгоре!

Сметката е пределно проста, а изводът се налага от само себе си. Неслучайно започнаха да никнат агенции, които организират този напълно легален, приятен и изключително изгоден бизнес. Обикновено с него се заемат бивши поляци, още навремето натурализирали се в западната съседка. - Престанете да лекувате туземци, а аз ще ви осигуря пациенти от Германия – такава необикновена оферта е получил от подобна фирма дентистът Станислав Ковнацки от Краков. Предложението на агенцията е обмислено до най-малките подробности: от години в кабинета на Ковнацки се лекуват англичани, шотландци и немци – стоматологичните му услуги явно са на ниво. А Краков е идеалното място за провеждане на няколкодневно лечение, съчетано с неповторима ваканция в един от най-атрактивните центрове на туристическа Полша. Няма място за никакви резерви – поставянето на неколкократно по-скъпите в Германия импланти от добър дентист, какъвто безспорно е Ковнацки, трае минути. А след това доволният и усмихнат с цялото си съзъбие пациент отива на Вавел.

И още нещо. Полските дентисти станаха привлекателни за немския пациент не само заради териториалната близост, качественото лечение на значително по-ниски цени, но и с оглед настъпилите промени в дейността на собствените им болнични каси: значително нарастване обема на доплащаните от пациента стоматологични услуги, дадената на касите възможност да сключват договори с чуждестранни лечители и накрая, но не по-важност, касите са длъжни да възстановят на лекуваните германци толкова пари, колкото им се полагат у дома. Единственият проблем, който в случая остава висящ, е изискването д-р Ковнацки да престане да лекува поляци, за да може фирмата напълно самостоятелно и свободно да договаря графика на лечението в Краков на своите клиенти. Ковнацки обаче още се противи – казва, че парите за него не били всичко.

“Взаимоотношението на стоматолог със зъботехник, който няма регистрация по съответния законов ред, за мен е престъпление”
 

Dental Tribune бр.2 2004

Интервю с Димитър Цветков, президент на СЗБ

DT : Г-н Цветков, на 29 май СЗБ беше приет за член на Федерацията на Европейските зъботехници собственици. Точно ли е наименованието на организацията, на която станахте член в Атина?

ДЦ: Да, точно е въпреки че членува Америка, държави от Британската общност, както и Израел. В организацията членуват 32 000 лаборатории със 160 000 зъботехници. Делегати на конференцията бяхме аз и г-н Бурджев, като наблюдатели от България присъстваха и г-жа Шиварова и г-н Бояджиев. Искам да подчертая, че всички разходи по нашето пребиваване бяха за наша сметка, в тази организация това е практика.

DT : Какво печели СЗБ с присъединяването си към ЕФЗТС?

ДЦ: Бих казал, че влизането в една такава голяма общност е от полза. На този етап не мога да говоря за печалба, ние ще разберем целите и статута в ЕС, но е показателно, че те имат две основни групи – едната е политическа, а другата е техническа. Политическата група се занимава основно с лобиране в Европейския парламент и защита интересите на зъботехническото общество. Техническата група се занимава с чисто зъботехнически технологични проблеми, въвеждане на нови технологии, нови инструменти, техника, провеждане на курсове – всичко, което е свързано със съществуването на зъботехническата лаборатория.

DT : Когато сте подавали документите си за членство в организацията, вероятно все пак сте имали някакви очаквания. Те би трябвало да са свързани с ползи, макар и предстоящи за Вас.

ДЦ: Искам да кажа, че тази организация е изградена на доброволен принцип и членуват неправителствени организации. Нашата полза от това членство ще бъде в две насоки. Едната е по посока на политическата група – помощта, която ще искаме е за да се направят съответните промени в Българското законодателство в онези сфери на здравеопазването, в които е нашето място. Знаем, че в момента думата “зъботехника” не съществува в законодателството или се споменава много бегло, самите зъботехнически лаборатории бяха преименувани в Медико Технически Лаборатории. Не зная защо, но българските политици се страхуват от тази дума и от тази професия.

DT : Има ли нещо, което СЗБ може да загуби от подобно членство?

ДЦ: Не мисля, че може да загуби нещо, по-скоро само ще спечели, защото тази организация е на доброволен принцип и винаги може да излезем от нея. Има държави, които са били членки и са напуснали впоследствие – например Хърватска.

DT : Защо?

ДЦ: Никой не дава обяснения. Там не се пита. Направено е по европейски – няма задаване на излишни въпроси.

DT : Какво ще струва на СЗБ това членство?

ДЦ: Членският внос се плаща до 25 юли – 1 216 евро. Поради това, че започваме членството си по-късно, ще платим 70% от стойността. Базовата цена е 950 евро. Има коефициенти по брой население, които се начисляват допълнително. Германия плаща 20 000 евро, Франция – 14 000.

DT : Колко са членовете на СЗБ в момента?

ДЦ: След новите промени в Устава имаме точната цифра на членуващите към 1 юни 2004 г. Членският внос се плаща един път годишно до края на март и в момента в СЗБ членуват 415 души. Броят на членовете расте постоянно, особено след участието ни в Атина и след Първата национална теоретична конференция в Слънчев бряг.

DT : Всички ли са платили членски внос?

ДЦ: Тези 415 са платили изцяло членския си внос. Отделно има около 115 души, които са платили за половин година и една група от 16 души, които са платили за 3 месеца.

DT : Има ли региони, в които няма никакви членове на СЗБ?

ДЦ: Да, за жалост има. Бих казал не точно никакви, а символични 1 -2 души. Така е например във Видински регион. Там имаме само един член, но той пък първи си плаща членския внос за годината.

DT : Кои са най-големите организации?

ДЦ: Най-голяма е Софийската – 114 души, след нея са Варна и Пловдив. Имаше големи катаклизми, няма защо да го крия, след промените през 2000 година.

DT : Срещайки се със зъботехници от всички региони в България, оставам с впечатлението че всички те са изключително разочаровани от СЗБ и затова не желаят да членуват в него. Защо е така?

ДЦ: Това е много тежка тема и бих казал, че проблемът се корени в психологията на българина. Българинът е свикнал винаги някой нещо да му дава. В нашата организация има няколко етапа – от възстановяването през 1990 година по инициатива на Христо Крайселски, Владимир Кехайов, общо 249 души, които се бяха събрали в кино “Освобождение”, в това число и аз, възстановихме съюза.

DT : Това е чудесно, но хората са разочаровани. След първоначалния ентусиазъм – 415 души през 2004 г. А зъботехниците са близо 4 000.

ДЦ: Искам да подчертая, че нашата организация е на доброволен принцип. В Европа уважават точно такъв тип организации, които са създадени на професионален и доброволен принцип. Много е лесно да се постанови нещо със закон.

DT : Визирате ССБ?

ДЦ: Не искам да коментирам този казус, но имам много приятели стоматолози, които са възмутени от това, че просто по задължение членуват в ССБ.

DT : Да разбирам ли, че СЗБ се стреми към елитарна кастова организация, т.е. една елитна група от заможни и можещи зъботехници, които могат да си позволят членството в съюза, практически без да очакват нищо от него?

ДЦ: Категорично не съм съгласен, защото това е доброволна организация и всеки, който иска и се съобразява с устава може да бъде неин член. Нашата програма е качена в интернет страницата на Съюза.

DT : Все пак каква е Вашата цел – масова или кастова организация?

ДЦ: Нашата цел е преди всичко защита интересите на нашите членове. Имаме нова политика. Не може да се грижим за хора, които не се интересуват от нашите проблеми.

DT : Вие ще се грижите ли за хора, които не членуват в СЗБ?

ДЦ: При всички положения, стремейки се да променим нещо в тази държава, ние ще се грижим и за тях.

DT : Да, но те не желаят да членуват във вашата организация.

ДЦ: Ние не ги насилваме.

DT : Добре, но се получава парадокс – от една страна казвате, че ще защитавате интересите на Вашите членове, които съответно плащат членски внос, а от друга страна казвате, че ще защитавате интересите и на тези, които не членуват в СЗБ. Има опасност по-голямата част от тях да кажат – аз няма да плащам членски внос и той все пак ще ме защитава.

ДЦ: Ще Ви кажа как ще защитаваме интересите на нашите членове. Вече имаме контакти с дентални търговци. ФЕЗС, организацията на която станахме член, контролира всички дентални търговци в Европа.

DT : Контролира? По какъв начин?

ДЦ: Да, контролира. Например металът, който има берилий. В Европа е престъпление да се използват такива метали и те не се използват.

DT : А в България?

ДЦ: В България се използват.

DT : Кой е производителят на метални сплави с берилий?

ДЦ: Без коментар, това са различни фирми. Лошото е, че българското законодателство бяга от подобни решения и не ги взема под внимание.

DT : А има ли фирми в България, които произвеждат метални сплави с берилий?

ДЦ: Единственият метал, който се произвежда в България е на фирма Сандентал и се прави в Кремиковци. Повечето метали в страната са вносни, произведени от известни фирми.

DT : Въпросът ми беше дали имат берилий.

ДЦ: Има някои, в които има. В момента не мога да кажа, но съществуват подобни сплави.

Друго, което искам да споделя, е съвсем сериозно за денталните търговци – поне това бе казано най-отговорно на генералната Асамблея – те контролират количеството на съответните продукти в страните си, на съответните видове материали, които се продават в зъботехническите лаборатории.

DT : А ако пазарът има нужда от повече материали?

ДЦ: Пазарът се регулира именно от тези колеги. Не искам да се впускам в тази тема, защото нямам съответните документи, но Ви обещавам специално интервю по въпроса. Разбирам, че е много интересно, ние също бяхме много изненадани, когато се дискутираше темата за регулацията на денталните продукти.

DT : Да разбирам ли, че сте се присъединили към организация, която ще внесе корекции на пазара на зъботехнически материали, апарати и консумативи?

ДЦ: Бих казал корекции в определена степен – като металите например. Очакваме доста голямо количество документи, което ще ни бъде дадено като редовни членове на организацията и не мога категорично да коментирам някои неща, а само да ги маркирам на този етап.

За защитата на нашите членове смятаме да водим сериозни разговори с търговците на дентални продукти в България, които са склонни да правят съответните отстъпки за тях. Ние сме отговорни за всички зъботехници, колегите са свободни да избират дали да бъдат наши членове или не. Категорично не вървим към създаване на масова организация. По-скоро нещо по-средата.

DT : Какво е финансовото състояние на СЗБ?

ДЦ: О, тази тема не се коментира.

DT : Защо, имате много или имате малко?

ДЦ: Не бих казал много, не бих казал малко. Но за първи път от много години, вследствие на новия устав, ясно знаем с какви пари разполагаме до края на следващия март. И сме направили, може би за първи път, истински бюджет. Въпреки че постоянно имаме записващи се нови членове.

DT : Съюзът има ли достатъчно средства, набрани от членски внос и спонсорство, за да може да функционира като една нормална организация?

ДЦ: Имаме средства за нормалното функциониране на организацията. Пак повтарям – никой от екипа не получава никакви възнаграждения за своята дейност. За нас е чест да работим за колегите. Единствените платени длъжности са техническия секретар и счетоводството.

DT : А какъв е размерът на членския внос?

ДЦ: 72 лв. на година – 5% от минималната месечна работна заплата. От тях 30% остават за регионалната организация, а 70% се изпращат в централното ръководство.

DT : Какво е взаимоотношението Ви със ССБ? Имам чувството, че не Ви приемат сериозно.

ДЦ: Взаимоотношенията ни със ССБ – бих казал никакви. Да, никакви, но все пак добри.

DT : Страна по договора с НЗОК е ССБ. Вие ми казахте, че нямате никакви взаимоотношения. Зъботехниците са практически изключени от договора. Според мен това не е нормално.

ДЦ: Да, вярно е, че не нормално. В годините ние винаги сме търсили контакт със Съюза. Даже аз лично направих няколко неофициални срещи с д-р Живко Михайлов. И без коментар по-нататък. Имахме уговорки да се срещаме. Може би ние сбъркахме, че не поискахме официално такива срещи. Аз се познавам достатъчно добре с д-р Михайлов още от 80-те години, даже бих казал, че сме приятели. Исках първо да направя една неофициална среща с него, за да може по този начин да уточним параметрите на една бъдеща среща, но тя така и не се състоя в годините.

DT : Моите наблюдения са, че ССБ не търси, не иска да търси и няма да търси зъботехниците като партньор за НРД. Какво правите Вие, за да се промени това състояние?

ДЦ: Ето тук очакваме сериозна помощ от организацията, на която станахме член, защото в цяла Европа под различни проценти се заплаща от касите определен тип зъботехническа работа. В България е 0%. Бих казал, че до преди два месеца бях редовен участник на заседанията на Здравната комисия в Парламента и категорично подкрепям усилията на ССБ да се отдели сключването на НРД за лекари и стоматолози. Би трябвало този бюджет да бъде разделен, да се знае предварително кой с какво разполага и едната гилдия да не пречи на другата.

DT : Един наболял проблем от 15 години – акредитацията. Постоянно се говори за акредитация, за легализация, за нормовремена.

ДЦ: Първо за нелегалната работа. Най-категорично заявявам, че съществуването на нелегални зъботехнически лаборатории в България е следствие на некоректността на стоматолозите. Крайно време е да се каже истината. Ви бихте ли ми дали да управлявам Вашата кола, ако знаете, че нямам книжка? Не може един стоматолог да си позволява да работи с такива зъботехници и се чудя къде е неговата отговорност. Да не говорим за Хипократовата клетва. Къде е отговорността да се работи с нелегални лаборатории? Според мен час по-скоро ССБ и съответните държавни органи трябва да вземат категорични мерки към тези стоматолози, които си позволяват да нарушават законите в държавата. Подаването на работа и взаимоотношението стоматолог – зъботехник, който няма регистрация по съответния законов ред, за мен е престъпление.

DT : Това ли е причината да се създаде процедура за лица, които ще акредитират зъботехническите лаборатории?

ДЦ: Постепенно се появяват малко умни хора в тази държава и се сещат, че след като са дали някакви права на зъботехниците ( въпреки че те не са точно зъботехнически, а медико-технически лаборатории ) няма кой друг да осъществява контрол освен зъботехник. Няма какво да се лъжем – контролът върху зъботехник се осъществява най-точно от друг зъботехник.

DT: И от стоматолог.

ДЦ: Не може стоматолог да контролира лабораторията. Стоматологът, казвам го най-отговорно, няма компетенцията за тази цел.

DT : А имате ли представа за съотношението легални – нелегални зъботехнически лаборатории?

ДЦ: С течение на времето ние се убедихме, че по-добрият вариант е членството в дадена организация да не е задължително. Но имайки предвид въпроса, бих казал, че ако беше задължително, щях да отговоря 100%. Моето наблюдение за София е, че има страшно много гастрольори – зъботехници и страшно много гастрольори – стоматолози. Нелегалните лаборатории са много.

DT : И все пак – съотношение?

ДЦ: Ако приемем статистиката към 2002 г. по данни от РЦЗ в България имаше регистрирани 605 зъботехнически лаборатории. Тази година те са 615. В този брой са включени и общинските, които вече не съществуват.

DT : И все пак имате ли представа колко са другите – нелегалните, гастролиращите?

ДЦ: Ако държавата и ССБ не извършат необходимия контрол, ние ще сезираме компетентните органи.

DT : Нали казахте, че само зъботехник може да проверява зъботехници?

ДЦ: Акредитацията е процес, който трябваше да стартира много по-рано. Нашата реформа започна през 2000 година, в болниците през 2001. По това време трябваше да стартира и акредитацията. Разбираемо е, че който няма акредитация няма договор с касата, така че не знам какво попречи на този процес през 2000 година.

DT : Може би, защото нямате договорни взаимоотношения с касата.

ДЦ: Кой е казал, че този процес е насочен единствено към договор с Касата? Той е по-скоро за създаването на стандарти, за да може зъботехническата лаборатория да съществува. Ако тя отговаря на подобни стандарти може да се акредитира.

DT : Има ли вече избрани акредитатори?

ДЦ: Преди месец приключи обявеният от МЗ курс във вестник “Труд”, който се проведе в Националния център по обществено здраве. Курсът бе завършен от 15 души като експерт – акредитатори. И в същото време този модул в програмата е оспорван 85% от СЗБ като недействителен. Съществуват истински парадокси – една лаборатория ЕООД с един зъботехник – собственик, който няма персонал, задължително трябва да има щатно разписание, да посочи кой ще го замества, когато отсъства и куп други недомислици. Преписали са чужд модул.

DT : Какъв ще бъде принципът за работа на акредитаторите?

ДЦ: Тези 15 души са в регистъра на МЗ. Ние бяхме меко казано възмутени от организацията, защото ни обещаваха, че ще се допитат до нас за метода на определяне на участниците, нещо повече – още от предишното ръководство имаше предложени 15 имена и какво от това?

DT : А какъв беше критерият за избор на тези 15 души?

ДЦ: Аз специално бях уведомен последния ден от един колега, който прочел обявата във вестник “Труд”. Основното изискване е минимален стаж 5 години.

DT : И какво ще правят акредитаторите?

ДЦ: Акредитаторите се избират на лотариен принцип. Има акредитационен съвет, който в момента не може да се конструира, тъй като има проблеми с лекарския съюз . Ние изпратихме писмо до Министъра, в което категорично изразяваме нашето несъгласие с изграждането на такъв Акредитационен съвет, в който фигурира медицинска сестра от квотата на Министерството, а няма даже консултант зъботехник. И този съвет ще взема решения дали дадено лечебно заведение ( в наши случай лаборатория ) получава акредитация или не.

DT : Вие сте експерт – акредитатор. В същото време сте и Президент на СЗБ. Не е ли много власт в едни ръце?

ДЦ: Като управител на МТЛ нямам право да акредитирам в София.

DT : А като Президент на национална организация?

ДЦ: Този въпрос ми го зададоха и на Националната конференция. Реакцията на колегите беше в моя подкрепа, защото какво като съм Президент на тази организация?

DT : Има зъботехническа организация, която се нарича регионално сдружение на управителите на МТЛ.

ДЦ: Да, в Пловдив. Каквито и да се наричаме всички сме зъботехници. СЗБ в България красноречиво говори за това. Аз също съм управител и в това няма нищо лошо. Те са наши колеги, дори техният председател е член на УС. За мен е съвсем нормално да комуникирам с тях, защото те са преди всичко зъботехници, както и аз, а другото е следствие. Основното е професията.

Нелегално работещите си носят отговорността
 

в. "Акцент" 18 – 24 юни 2004

Владимир Кехайов, Вицепрезидент на Съюза на зъботехниците:

Г-н Кехайов, какви проблеми създават нелегално работещите зъботехници на законните лаборатории?
 
- Трудът на зъботехника е много отговорна дейност. Както и стоматологът, ние също носим морална отговорност за здравето на пациента. Един нелегално работещ зъботехник обаче не носи такава отговорност. В същото време, за да печели, понеже той работи на по-ниски цени, прави компромиси. Те обикновено са за сметка на материалите и технологиите. Лошите материали и неспазването на технологиите може да навреди на пациента и качеството на зъба. Нас не ни притеснява толкова дъмпингът, който ни правят нелегално практикуващите зъботехници, колкото ниското качество на работата им.
 
Факт е, че зъболекарите предпочитат да работят с нелегални зъботехници, за да печелят повече?
 
- Не всички стоматолози са такива. Има прекрасни специалисти, с които работим и които дори водят пациента на място в лабораториите, за да го информираме за нашата работа и цената. Ако някои зъболекари ползват нелегално работещи наши колеги, те си носят цялата отговорност. Но не е морално спрямо пациента, който има право да знае кой е направил коронката или протезата в устата му, на каква цена и с какви материали.
 
Има ли начин да се пресече тази порочна практика?

- Ние сме в процес на преговори със Стоматологичния съюз и вече имаме един договор. Според него в кабинета на всеки стоматолог трябва да стои както ценоразпис на зъболекаря, така и на зъботехника. Така ще се знае с коя лаборатория работи кабинетът. Всичко ще е прозрачно и открито за пациента. Отделно се стремим да въведем масово в практиката издаването на гаранционни карти за всяка коронка, което ще гарантира и качеството.

На какво ниво е българската зъботехника в сравнение с европейската?
 
- Всеобщото мнение е, че зъботехниците в България работят много добре, което бе признато и от цялата европейска колегия с приемането ни в края на май във Федерацията на собствениците на зъботехнически лаборатории в Европа. Там засега сме без право на глас. Но с влизането на страната ни в ЕС ще можем да гласуваме решения на федерацията. Тогава със сигурност ще се пресекат и всички нелегални дейности в бранша.

  За орела, рака и щуката в съсловията - Георги Колев
 

Dental Tribune бр.1 2004

Георги Колев е роден на 06.05.1966г. в гр. София. През 1988г. завършва Медицински колеж по зъботехника в гр. Пловдив. Женен, има две деца. От 1989г. до 1999г. работи в зъботехническа лаборатория към Стоматологичен факултет Пловдив. От 2000г. е сътрудник в СМТЛ “Дент Омега ООД” гр. Пловдив. Член на Управителния съвет на СЗБ и Председател на Регионалното сдружение на управителите на СМТЛ по зъботехника в гр. Пловдив.
e-mail: plovdent@dental.bg

 

Уважаеми дами и господа, представляващи денталното общество в Република България, с тези редове искам да ангажирам Вашето внимание относно лекомисленото поддържане на ниско ниво на престижа на зъботехническата и стоматологичната професия, както от самите практикуващи, така и от институциите, от които зависи добрата практика.

След прекратяване функционирането на бившите държавни лаборатории и стоматологични поликлиники се обособиха няколко основни типа зъботехнически практики. Тук няма да се спирам върху т.нар. “Черен пазар” в различните му варианти, тъй като той не представлява субект в рамките на регламентираните взаимоотношения и е обект на интерес на други контролни и законодателни органи.

Първият основен тип зъботехническа практика се характеризира със своята назадничавост и носталгия по безхаберието на държавната служба. В тези лаборатории цари пълен безпорядък на фирмени взаимоотношения, договори и критерии за добра зъботехническа практика. Качеството на изработка е сведено до (често и под) критичния минимум. Основният принцип на такава практика е погрешното и типично българско “за лудо работи – за лудо не стой”, които питат няма ли СЗБ да уреди да раздават кисело мляко за вредни най-после! Много стоматологични практики са се проваляли, заради “сътрудничеството” и “евтината стръв” на една такава лаборатория.

Вторият тип практики са по-прогресивни, но предпочитат да са комфортно зависими от други фактори, които да държат отговорни за своето незавидно положение. На тях им е необходима някаква сила “свише” (напр. СЗБ) която да им регламентира цените, отношенията с партньорите, отношенията с колегите.

Иновативната зъботехническа лаборатория е третия тип:

Благодарение на обоснованото професионално самочувствие на персонала и ръководството на този тип лаборатория, основано върху перманентно инвестиране в знания, технологии, ноу-хау и самообучение, както и върху прозрачни отношения с различни сътрудници на практиката като икономисти, юристи, бизнеснавигатори, стоматологични екипи и др., се получава тип партньорство с регламентирани отговорности, ясни цели, защитени и обосновани цени и резултати, повишаващи професионалното самочувствие на всеки член на денталния екип. Налагането на стандарти в отношенията между лабораторията и клиниката, изградени върху уважение върху личността, инвестицията и труда на партньора, водят денталната практика към успех и сплотяване на екипа. Самовзискателността, личната отговорност и доверието са ключова позиция в отношенията клиника – лаборатория. Сътрудничеството на зъботехническата лаборатория и стоматологичните практики с различни специалности, като терапевт, ортодонт, хирург, ортопед и т.н., са предпоставка за една перфектна диагностика, технологичен и клиничен анализ, планиране и лечение на високо ниво. Финансовото обезпечаване на този висококвалифициран труд, извършен от специалисти, води до добро професионално самочувствие и увереност в следващите инвестиционни проекти – закупуване на нови мощности, организиране на екипни семинари, курсове и други средства, повишаващи квалификацията и уменията. Нима има професионален съюз, който е в състояние да удовлетвори чрез своите действия цялото съсловие, включващо всички тези крайно различни по мислене и действия практики? Или разкъсван на кръст като орел, рак и щука, ще тъпче на едно място от страх да не се загуби членска маса, ако накърни нечии интереси! Всяко съсловие си заслужава Съюза:

Уважаеми колеги, нека не се заблуждаваме, че някой друг освен нас самите ще свърши работата, ще спре дъмпинга, ще ликвидира “черния пазар”, ще регламентира взаимоотношенията между нас и стоматолозите, между нас самите и т.н. А се запитайте готови ли сте за това? Не се ли нагледахте достатъчно отстрани на сеира, как шепа хора се опитват да добутат камъка на Сизиф до върха. Колко регионални колегии към СЗБ създадохте за по-добро информационно взаимодействие между централата и регионите? Какво е съотношението във вашия регион на членската маса след разпадането на държавните лаборатории? Ако не можете зъботехниците в един град да се съберете на една маса, да си излъчите представители, да организирате регионална колегия или друга форма на контрол и действие, то няма сила, която да свърши тази работа вместо вас. Времето на апостолите свърши. Последният в България беше Васил Левски.

Господа ръководители на СЗБ и ССБ, докога двете съсловия ще продължават да гардират всички екземпляри от своите селекции по еднакъв начин. Защо продължава конфронтацията “ние стоматолозите” или “ние зъботехниците”. Тези отношения създават уют на мърлявщината в бранша. Кога ще кажем “Ние професионалистите срещу гротеската на професионалното невежество и неморалност”? Говорим за защита на престижа на професията, а защитаваме еднакво помиярщината и професионализма. В боя с торти между съсловията достатъчно се изцапахме всички и единственото, което ще ни изчисти в очите на пациентите, е взаимното изработване на професионалните стандарти за добра дентална практика. От приемането на пациента в клиниката, през анализа, планирането и изработката в сътрудничество с реална за законите на Р България лаборатория до поставяне на готова конструкция, сертифицирана за качеството и професионален статут на ЕКИПА.

“ЗА КЛИНИКАТА И ЛАБОРАТОРИЯТА”

Да, това са термините, с които се отъждествява нашата практика, но колко от нас ако се огледат в кабинета или лабораторията, ще сложат ръка на сърцето си и ще признаят, че отговарят и покриват съдържанието на тези практики? Като се сещам колко такива “клиники” са се “гушнали” в подстълбищни, полуизбени, гаражно – сутеренни и т.н. помещения, в които от сутрин до вечер очаква може би последния си пациент някой поливалентен специалист, който набързо поизвадил, позапълнил, понапилил и снел отпечатък (продължаващ деформацията си дори след изработване на протезната конструкция), ще притича до “лабораторията”, където между рафтовете с буркани и кацата със зелето нашият “колега” си е оформил кътче с едно куцо бюро и една нощна лампа.....Гротеска от филм на ужасите! Не. Допуснахме много от нашите пациенти да бъдат обслужени в такива “практики” и допуснахме много кал да бъде (донякъде заслужено) хвърлена по престижа на иначе авторитетните ни професии. Докога ще допускаме да продължава това? Смятам, че двата съюза трябва незабавно да спрат да защитават масовката и мърлявщината в съсловията и да седнат, разработят и наложат стандарти в отношенията и уменията на практиките. Стандарти, които да изрежат мъртвата тъкан на този болен организъм и да оздравеят отношението на доверието на пациента и престижа на професията СТОМАТОЛОГИЯ!

Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна!


Ръководството на Съюза на зъботехниците в България пред в. "Стоматологичен свят"




"Стоматологичен свят" бр.1 2004

"Запънахме яки мускули и започнахме да внасяме ред"

От средата на 2003 г. Съюзът на зъботехниците в България е с ново ръковоство. С част от него - президентът г-н Димитър Цветков и вицепрезидентът г-н Иван Бурджев -разговаряме най-общо за проблемите на зъботехниката у нас и ролята на СЗБ. В разговора се включва ше и председателят на СЗБ - София, г-н Димитър Малинов. Г-н Цветков е по-пестелив в думите си, а г-н Бурджев, явно "на­събрал" доста през го­ди­ните, иска да каже всичко... И тримата обаче са ентусиазирани и твърди в намеренията си - те искат промяна, която се свежда до едно - да се постави "в релси" работата на зъботехниците в България.

Трябва да разчистим нашия двор - на зъботехниците

- защото "боклуците" са много: нелоялна конкуренция, нелегална работа, липса на информация, цени и т.н., казва вицепрезидентът на СЗБ. Ние, легалните зъботехници, сме наяве и сме излезли с целия си бизнес. От това се храним, не се крием, искаме да печелим и да се развиваме. Следователно, който не мисли като нас, е срещу нас, разкрива философията си той.

- Пред 5-6 години аз се отказах да членувам в Съюза на зъботехниците поради ред причини - споделя г-н Бурджев. Осъзнах обаче, че само съсловните организации могат да ръководят и определят правилата на играта.

Откъде трябва да се започне. Естествено, от промяна в самия Съюз на зъботехниците. През 2003 г. се избира ново ръководство, правят се някои реорганизации и както казва г-н Бурджев "запънахме яки мускули и започнахме да внасяме ред".

Възстановяват се традициите

На 6 декември м.г. Софийската гилдия на Съюза на зъботехниците отпразнува 92 г. от създаването на софийската организация. Откриват старото знаме от 1911 г., и тъй като то е в недобро състояние, правят негово копие, което се освещава в храма "Успение на Света Богородица" в Пампорово. Предстои на свое заседание на 27.02. т.г. У правителният съвет да разгледа и проектите за знамето на СЗБ и да одобри един от тях.

Възстановяването на традициите повдига духа и вярата на нашите колеги към работата - убеден е г-н Бурджев.

Следва

да се постави ред в Съюза на зъботехниците в България

Поечето хора казват: ние нямаме информация и ако сме членове, какво прави този съюз за нас. Хората действително не знаят много неща и това са грешки от организационен характер - смята вицепрезидентът на СЗБ. Сега им даваме повече информация, за да почувстват сами необходимостта да станат членове на нашия съюз. Бяхме 1700 човека, но след 1 юли 2000 г. със стартирането на реформата и отпадането на държавните и общински лаборатории членската маса се стопи. От избирането на новото ръководство на 6 юни 2003 г. се събраха амбициозни хора и за около 5-6 месеца вече имаме около 500-600 членове на съюза, които си възстановиха членството.

По решение на Общото делегатско събрание (ОДС), провело се от 5 до 8 юни 2003 г., членският внос се събира и бюджетът на СЗБ се формира като този на другите съсловни организации, допълва г-н Д. Цветков. До 15 април вицепрезидентът, отговарящ за финансовите въпроси на съюза, докладва пред УС състоянието на бюджета, който се гласува в края на май всяка година на редовното ОДС.

В момента е обявен конкурс за изработване на членски карти на СЗБ, които ще бъдат със снимка, с кодове и пр., като идеята е с тези карти членовете на съюза да се легитимират. Подготвя се и страница на СЗБ в Интернет.

СЗБ влиза в контакт с Европейската организация на зъботехниците,

която е с 50-годишна история. От тази година СЗБ е поканен да стане асоцииран член, заедно със съюзи на зъботехниците от Румъния, Гърция и Малта. Таксата е около 1400 евро годишно за страни, нечленки на ЕС. "Трябва да ги платим и това ще стане само на доброволни начала. Сметката е проста - 1000 човека по 1,4 евро, но и тук се касае до време, до осъзнаване. Мисля обаче, че ще успеем - уверен е г-н Бурджев.

Работна група, определена със заповед на министъра на здравеопазването, в със­тав Владимир Кехайов, Димитър Цвет­ков и Димитър Малинов започва да работи по проект

Медико-технически стандарт по зъботехника,

веднага след общото събрание на съюза, провело се на 5 юни м.г. Активно съдействие в работата на групата оказва д-р Даракчиев, секретар на Комисията по медицински стандарти към МЗ. Върху този проект СЗБ работи около 4 месеца. За основа на проекта е използвана литература, предоставена от Европейската асоциация на зъботехниците. Медико-техническият стандарт по зъботехника вече е обнародван в Държавен вестник - казват с гордост шефовете на съюза на зъботехниците.

Въпреки постигнатите досега успехи

Нелоялната конкуренция и нелегалната работа,

притесняват най-много нашите събеседници.

Нелоялната конкуренция и нелегалната работа при нас са изключително сериозен проблем - споделя президентът на СЗБ, който 2 г. и 4 месеца е бил инспектор по "Зъботехнически дейности" в РЦЗ - София. Въпреки това има решение и резултатите са налице. С активната помощ на д-р Ралчева от РЦЗ - София започнахме кампания срещу нерегистрираните зъботехнически лаборатории. При посещенията си в стоматологичните кабинети тя изискваше от стоматолозите да предоставят удостоверението за регистрация в РЦЗ на зъботехническите лаборатории, с които работят. Благодарение на тази колаборация регистрираните зъботехнически лаборатории започнаха да се увеличават - от 36 в началото до 105 при моето напускане - казва г-н Цветков.

Разбира се, картината е различна за цялата страна. По информация на г-н Цве­тков в Благоевградски регион има само една регистрирана зъботехническа лаборатория в РЦЗ и тя е бившата общинска зъботехническа лаборатория.

След като са регламентирали стандартите на професията и са намерили пътя за легализиране на зъботехническите лаборатории от СЗБ вече работят върху

Ценообразуването в зъботехниката

Интуитивно смятам, че трябва да се придържаме към немската, австрийската и швейцарската система на манипулационно ценообразуване, т.е. време за дадена манипулация - казва г-н Бур­джев. Така ще се формират минималните цени. Възложили сме задача на работна група, която се занимава активно с цените и ценообразуването въобще. Ние се базираме 100% на немската система на ценообразуване по манипулация. В зъботехниката са общо 592 манипулации и трябва да се знае колко струва точно всяка една от тях. Основният коефицент е манипулация по време.

Искаме да регламентираме професията си, но се оказва, че в последната Наредба за следдипломно обучение

Зъботехническата професията я няма

споделя с болка президентът на СЗБ, г-н Цветков. В това отношение той апелира за помощ от страна на стоматологичното съсловие.

Връщайки се назад във времето г-н Бурджев смята, че изминалите 11-12 години в частна практика са сложили относителен ред и същевременно са създали страхотна каша в

Общите взаимоотношения между стоматолози и зъботехници

Независимо от това той е убеден, че е отминал периодът, когато "трябваше да се боричкаме стоматолози срещу зъботехници, защото заедно потъваме надолу". Необходимо е да сложим ред между нас, изключвайки всякакви нелегални търгаши и печалбари, които развалят нашия образ. Всичко трябва да бъде ясно и прозрачно, защото ние не сме крадци, а хора, които се трудим почтено. Отмина времето и на нашия младежки ентусиазъм, идва ново поколение. Трябва да регламентираме работата му и това е нашата обща задача.

Димитър Цветков - новият Президент на Съюза на зъботехниците в България


 


сп. “Инфодент” февруари 2004

Зъботехническите услуги в България са на Европейско ниво

Димитър Цветков е роден на 1 август 1952 г. в гр. София. Завършва зъботехника през 1976 г. От 1991 г. е Директор на II- ра зъботехническа лаборатория гр. София, от 1 юли 200 г. е Управител на МТЛ2 София ЕООД. Представител е на СЗБ в Комисията по здравеопазване към Народното събрание, а от 6 юни 2003 г. и Президент на Съюза на зъботехниците в България.

Вие сте новият Президент на Съюза на Зъботехниците в България. Нека да се обърнем към фактите от миналото и да припомним от кога съществува този съюз?

На 23 юни 1910 г. се учредява Централно зъботехническо професионално сдружение. Това сдружение се възстановява на 24.II.1990 г. в гр. София от 242 зъботехници. На 6.XII. 2003 г. в Пампорово Софийската организация освещава своето знаме и възстановява Патронния празник на всички зъботехници Св.Никола. На това събитие присъстват зъботехници от цялата страна. То се отразява и от БНТ.

Какви задачи стоят пред вас като новоизбран Президент?

Участвам в дейността на Съюза на зъботехниците в България от възстановяването му през 1990 г. Първите цели, които си поставихме още в началото бе да се премахнат някои нормативни документи, с които се издевателстваше над зъботехниците. Предложихме промени в някои нормативни документи и една от тези промени беше разделянето на лабораторията от клиниката и преобразуването им като самостоятелни здравни заведения. С годините доказахме, че сме били на прав път. Изработихме и други нормативни документи като ценообразуване на зъботехническите услуги; закона за частната практика, която стартира през април 1991 г. Това бе една непрекъсната борба, за да може да се издигне престижът на тази професия пред обществото и да се докаже, че работи в интерес на пациентите. През годините търсихме верния път и аз мисля, че вече сме го намерили. Сега се стремим към това, към което се стреми и цялата държава, а именно приобщаване към голямото европейско семейство. На 16.01.2004 г., в брой № 4 на Държавен вестник се обнародва Наредба № 30 за утвърждаване на медико-технически стандарт по “Зъботехника”. Предстои акредитация на зъботехническите лаборатории и се надяваме през 2007 год. да влезем с равни права с колегите от целия Европейски съюз.

Какво трябва да бъд